Сол
СОЛ
Поръсваха ми раните със сол.
Задавях се от сълзите солени.
С приятели влязох в разкол –
деляха ме, бавно. На смени.
Устата шепнеше пресъхнала, жадна,
проклинаше от болка солта.
Под слънцето виеше по пладне,
сякаш умираше медуза в калта.
Простих! Всичко забравих.
Но как да простя на солта?
Жестоки са нейните нрави.
... От нея имам, даже в кръвта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
