korsar (Мимо Николов)
526 155
26.12.2008 г., 19:54 ч.

Сол 

  Поезия
434 0 2

                  СОЛ

 

 

Поръсваха ми раните със сол.

Задавях се от сълзите солени.

С приятели влязох в разкол –

деляха ме, бавно. На смени.

 

 

Устата шепнеше пресъхнала, жадна,

проклинаше от болка солта.

Под слънцето виеше по пладне,

сякаш умираше медуза в калта.

 

 

Простих! Всичко забравих.

Но как да простя на солта?

Жестоки са нейните нрави.

 

... От нея имам, даже в кръвта.

 

© Мимо Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ето например този стих е прекрасен и въпреки че има някой неща които са неточни,
    смятам че няма да е нужна поправка.А виждате ли имате само 1 коментар и 1 оценка на него...това значи че не винаги ни оценяват правилно.
    Въпреки че сте на 61,аз ви приемам като един "млад"човек,защото писателите никога не остаряват.
  • Честито Рождество!
    Поздрав! "Солта е вкуса на живота."

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=95256
Предложения
: ??:??