Сол
Сол
... ако и солта обезсолее...
С есенни рими, изпечени в сол,
узрява стихът ми – объркан и гол.
В равни затишия, лепкав въпрос
донася на думите скрития мост.
Лъч в непрогледната зла тъмнина
е животът, поръсил с два пръста солта.
С дъх на пребъдване, тих реверанс
за вкусната част от житейския танц.
Съдбата кипи в сладко-кисел сироп
със спомени - плънка до вечния гроб.
С подправки за щастие и кисел лимон,
като нежна соната с един фалшив тон.
Смисъл и същност стоят най- отпред.
Римата сол е за всеки куплет.
Ароматна балада, потаен рефрен,
като морското дъно вълнуват се в мен.
Солта е стихия, основа и цел—
във всяка възможност, която си взел.
Без вкус и без смисъл е само това,
което изтича безсолно в нощта.
Блудкава фраза, родена във страх,
бездомно се скита из мъртвата прах.
Ако дойде при мен заблудена в нощта,
ще поръся със сол и ще дам на листа.
Но нямам ли сол, какво ще ù дам—
угаснала жар в най-студения храм?
Безвкусица, дим за премръзнал народ
е безсолната сол в ястието-живот!
08. 10. 2011 г.
с. Драгоево
© Галена Върбева All rights reserved.
