pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
137 961
Feb 13, 2011, 1:09 PM

Сол

  Poetry » Love
1.1K 0 21

 

 

 

                    С  О  Л



Татко казваше (лека му пръст!):

Ще познаеш човека, когато

обичта ви е мерила ръст

със солта на живота в торбата.


Дълго ядохме нашата сол,

но горчаха от нея сълзите.

Днес в торбата провира се гол

помъдрелият вятър и пита:


Все се чудя защо ви събра

кръстопътят? Солта сте изяли,

ала никой от вас не разбра

как се пази любов закъсняла!


Питам себе си: Малко ли бе

във торбата солта споделена?

Но е късно да бъда небе...

Любовта сряза своите вени.


13.02.2011

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0