Feb 13, 2011, 1:09 PM

Сол

  Poetry » Love
1.1K 0 21

 

 

 

                    С  О  Л



Татко казваше (лека му пръст!):

Ще познаеш човека, когато

обичта ви е мерила ръст

със солта на живота в торбата.


Дълго ядохме нашата сол,

но горчаха от нея сълзите.

Днес в торбата провира се гол

помъдрелият вятър и пита:


Все се чудя защо ви събра

кръстопътят? Солта сте изяли,

ала никой от вас не разбра

как се пази любов закъсняла!


Питам себе си: Малко ли бе

във торбата солта споделена?

Но е късно да бъда небе...

Любовта сряза своите вени.


13.02.2011

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....