pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
137 961
13.02.2011 г., 13:09

Сол

1.1K 0 21

 

 

 

                    С  О  Л



Татко казваше (лека му пръст!):

Ще познаеш човека, когато

обичта ви е мерила ръст

със солта на живота в торбата.


Дълго ядохме нашата сол,

но горчаха от нея сълзите.

Днес в торбата провира се гол

помъдрелият вятър и пита:


Все се чудя защо ви събра

кръстопътят? Солта сте изяли,

ала никой от вас не разбра

как се пази любов закъсняла!


Питам себе си: Малко ли бе

във торбата солта споделена?

Но е късно да бъда небе...

Любовта сряза своите вени.


13.02.2011

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0