Сол
С О Л
Татко казваше (лека му пръст!):
Ще познаеш човека, когато
обичта ви е мерила ръст
със солта на живота в торбата.
Дълго ядохме нашата сол,
но горчаха от нея сълзите.
Днес в торбата провира се гол
помъдрелият вятър и пита:
Все се чудя защо ви събра
кръстопътят? Солта сте изяли,
ала никой от вас не разбра
как се пази любов закъсняла!
Питам себе си: Малко ли бе
във торбата солта споделена?
Но е късно да бъда небе...
Любовта сряза своите вени.
13.02.2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
