13.02.2011 г., 13:09 ч.

Сол 

  Поезия » Любовна
926 0 21

 

 

 

                    С  О  Л



Татко казваше (лека му пръст!):

Ще познаеш човека, когато

обичта ви е мерила ръст

със солта на живота в торбата.


Дълго ядохме нашата сол,

но горчаха от нея сълзите.

Днес в торбата провира се гол

помъдрелият вятър и пита:


Все се чудя защо ви събра

кръстопътят? Солта сте изяли,

ала никой от вас не разбра

как се пази любов закъсняла!


Питам себе си: Малко ли бе

във торбата солта споделена?

Но е късно да бъда небе...

Любовта сряза своите вени.


13.02.2011

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??