Солена мъжка изповед
Последното
което виждам преди да се събудя,
е мама – на колене под звездите –
от стъпките на биволите да събира сол.
"Сол за живите" - Йордан Кръчмаров
Не проклинам съдбата си. Тя от душата събира
сред сгрешилите мисли пречистваща шепичка сол.
Щом ме види да сбъркам, завърта ме. Тъй се нервира,
че съблича крила и мечти и оставя ме гол.
Зъзна в спомена вечен, далечен е, аз – пеленаче –
беззащитно човече, разбрало навреме защо
трябва своя живот да засуче преди да заплаче
и попие вселенската мъдрост с кърмата си то.
Помня стъпките плахи, заплахите в трудна пътека.
Беше стръмна и спираше в тъмно пред скалния ръб.
Аз залитах тревожен, заложил живот в ипотека
и личаха по мене следите от кучешки зъб.
Но сълзите ранени – солените малки кристали –
приютяваше тихо морето от чисти мечти.
Затова ще събират след мен иманяри солари
тези бели въздишки и бисерът в тях ще блести
Стихотворението е едно от отличените три в цикъла, с който
участвах на първия национален конкурс "Сол за живити", посветен
на 75 годишнината от рождението на поета Йордан Кръчмаров. На мен
ми бе отредена специалната награда на кмета на Балчик, под чийто
патронаж се проведе пилотното издание на конкурса.
© Мария Панайотова All rights reserved.
