Apr 15, 2011, 2:09 PM

Сонет-марка

  Poetry
1.4K 0 12

Лицето ми - бонбон, гръдта – ескимо с ягоди,
а ти – чевръст гладник, наточил сладък зъб,
обсаждаш ме с ликьор и вишни шоколадови...
Ще падне страшен пир, но не от моя пъп!

Прицелил си се май в черешката на тортата,
залагаш ми капан със захарен език,

обаче този път ще постоиш зад портата
със пълен оборот на слюнчните жлези.

 

Защото вече знам порочната ти практика -

гладът на Дон Жуан отдавна те мори

и не една звезда от млечната галактика,

а даже звезден куп да сваляш до зори,
на халост ще хабиш любовната си тактика –

не дава даром мед пчеличката дори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...