Apr 15, 2011, 2:09 PM

Сонет-марка

  Poetry
1.4K 0 12

Лицето ми - бонбон, гръдта – ескимо с ягоди,
а ти – чевръст гладник, наточил сладък зъб,
обсаждаш ме с ликьор и вишни шоколадови...
Ще падне страшен пир, но не от моя пъп!

Прицелил си се май в черешката на тортата,
залагаш ми капан със захарен език,

обаче този път ще постоиш зад портата
със пълен оборот на слюнчните жлези.

 

Защото вече знам порочната ти практика -

гладът на Дон Жуан отдавна те мори

и не една звезда от млечната галактика,

а даже звезден куп да сваляш до зори,
на халост ще хабиш любовната си тактика –

не дава даром мед пчеличката дори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...