Лицето ми - бонбон, гръдта – ескимо с ягоди,
а ти – чевръст гладник, наточил сладък зъб,
обсаждаш ме с ликьор и вишни шоколадови...
Ще падне страшен пир, но не от моя пъп!
Прицелил си се май в черешката на тортата,
залагаш ми капан със захарен език,
обаче този път ще постоиш зад портата
със пълен оборот на слюнчните жлези.
Защото вече знам порочната ти практика -
гладът на Дон Жуан отдавна те мори
и не една звезда от млечната галактика,
а даже звезден куп да сваляш до зори, ...