rozita-p (Росица)
120 1324
15.04.2011 г., 14:09 ч.

Сонет-марка 

  Поезия
974 0 12

Лицето ми - бонбон, гръдта – ескимо с ягоди,
а ти – чевръст гладник, наточил сладък зъб,
обсаждаш ме с ликьор и вишни шоколадови...
Ще падне страшен пир, но не от моя пъп!

Прицелил си се май в черешката на тортата,
залагаш ми капан със захарен език,

обаче този път ще постоиш зад портата
със пълен оборот на слюнчните жлези.

 

Защото вече знам порочната ти практика -

гладът на Дон Жуан отдавна те мори

и не една звезда от млечната галактика,

а даже звезден куп да сваляш до зори,
на халост ще хабиш любовната си тактика –

не дава даром мед пчеличката дори.

© Росица Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • търсих черешката от тортата. разбрах била е вишна, цъфнала сакура в двора чужд.
    страххотнo стихо!!! благодаря за вишната на тортичката!!! )))
  • <a href="http://www.vbox7.com/play:4ee219b0">Bye Bye Baby</a>
  • Не влизаш в никоя категория!
    Ти си единствен член-президент на Световната лига по розитиране!
  • Хаха, Краси - добър подход - от краката към главата, печеливш
    удоволствие е да те чете човек - само в коментарите ти колко бисери има!
    Илко Дани - требе да се изБРЯХва понякога, със страшна сила при това
    Нина
    Йорданка
    Ваня
  • Сонетът ти сладникав е, без спор,
    изпълнен с елементи еротични,
    "Ескимо" и ликьор от вишни.

    У всеки превъзбуден ухажор
    напират разни мисли неприлични,
    но лигите си точи той излишно.

    Обяд безплатен, няма на света,
    а камоли през дни на строги пости.
    За туй и твойте двери се залостват
    щом Дон Жуан стучи на тях в нощта.

    Но нека да си кажем с думи прости:
    "глада" ни тика някога в беда.
    Прияжда се на всекиго. Ми да...
    при вид и аромат на вкусни гозби...

  • Само така,Роси!Никакви подаръци!Крайно време е малко да са потрудят тия готованци,Донжуановците, та да им е по-благ медеца, щото напоследък, много са се разхайлязили!
  • Страхотно! Поздрави!
  • И аз с poeta. Брях, не ами, БРЯХ!!!
  • Ангелеей
    "сладкишът е с цена, но тя не е в пари"
    ни мъ комерсиализирай зорлем
  • "не дава даром мед пчеличката дори".
    Пчелите не дават, но вблюбените дават. Даром. Те не се търгуват.
    А ти, като не даваш даром, каква е цената ти?

    "Тут нельзя цены придумать, чтоб цена чрезмерной стала:
    предлагая оба мира, предлагаешь все же мало!"

    Прочее, стихотворението, като стих, много ми хареса! Особено пък в първият му ред - неустоима си!
Предложения
: ??:??