Сърцето ми – дивак, умът – обсерватория,
а ти – метеорит от сяра и кобалт,
спокойното небе разсичащ в еуфория...
Ще зейне кратер нов, но в чуждия асфалт!
И там ще изгориш до сетната калория,
защото, казваш в теб, че всичко е гещалт.
Наистина е тъй, но само на теория
и скоро литваш пак с усмивка и "Bis bald". [="до скоро", на немски]
Нещата май стоят по-иначе на практика –
глада ти да рушиш не могат утоли
дори планетите на цялата галактика.
В небето, знай, летят и гордите орли,
но има и за тях ловци, които с тактика
ги хващат – идва ден и теб да те боли.
© Тошко All rights reserved.
Първото четиристишие - любимо, гещалта.. си е гещалт!