Сонет за желязната завеса

Poetry » Civic, Strict forms

653 0 0

Стоим с паспорти и билети

пред пред предпоследното гише...

Ще стигнем ли до самолета

пак Офицера ще реши!

Събличаха ни командоси!

Задаваха ни сто въпроси!

И оръжени до уши,

громяха нашите души!

Тук бе Желязната завеса

със офицерския отряд,

да пази мъртвия ни свят,

да гони чуждата намеса!

Дали ще минем този път,

пазителите ще решат!

10.11.2010г. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0