Сонет за нея
Далече, далече, зад цял океан,
където говорят различен език,
по образ прекрасен със ангелски лик,
покорно от мисли съм цял завладян.
И сякаш денят ми е пухен юрган -
толкова много уют ми вещае.
Умът по делнични грижи нехае -
след облачност дълга крача засмян.
Далече, далече, зад цял океан,
където говорят различен език,
живее момиче със ангелски лик.
От мисли красиви сега завладян,
няма да нищя тъгите предишни -
сонет с усмивка сядам да напиша.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
