Часовникът удари десет вечерта.
Не ми се спи, часовете са като самовили.
Тъмата ми напомня теб.
За красивото ти тяло и широки устни.
Отпивам глътка вино, щорите са спуснати.
Мечтите са дъги, а сърцето- вяра.
Впивам нокти в листа, исках да ти пиша.
Телефонът е за немълчаливите.
Аз желая да ти пиша, разказвайки история.
Късам листа, глупави са мислите.
Те са обръч на недоразбрани истини.
Отричам любовта, защото само аз обичах. ...