Созопол
Скалата очаква вълните след дългия бяг,
тук-там се стрелва забързана чайка.
Старинният град - надвесен над морския бряг,
за лятото жарко суетно сякаш се вайка...
Притиснати къщи с оранжеви, весели шапки,
прозорците гледат замислено с тъжни очи,
флиртуват с морето през нощите кратки,
целунати нежно с последните топли вълни...
Есента щом дойде - любовта изстива,
чайките напускат кат деца дома.
Няма слънце жарко, дето да събира
в целувка дълга лятото с брега.
В зими мразовити, къщичките клети,
побелели, тъжни, с хлътнали очи,
търпеливо чакат морските завети,
крясъка на чайки с първите лъчи...
© Nina Toshich All rights reserved.
