Dec 27, 2007, 3:18 PM

Спарта

1K 0 0

Ти чувал ли си за земя,
където няма усмивки,
където има борба,
където няма почивка?
.
Ти чувал ли си за хора,
с живот различен от твоя,
с живот различен от всеки,
и бягащи от покоя?
.
Ти чувал ли си за равни,
със приравнено богатство,
със притъпени емоции,
чувал ли си за такова братство?
.
Те ядат на обща маса,
цял живот каляват духа,
цял живот за тях е ясно,
че живота е война!
.
Жилищата са еднакви,
на казарми са прилични,
липсват и комфорти всякакви,
у тез воини отлични.
.
Нямат и пари,
нямат тържества,
нямат и изкуство,
всичко е война!
.
Нямат време за друго,
освен да тренират до болка.
Нямат време за усмивки,
нямат време за живота.
.
Общество, пропито от цел една -
да не допуска земни блага,
общество на вечна война,
общество без душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светозар Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...