Спасение
тъжен период,
оставил
отпечатък
върху мен,
не пожелах
в душата си
простимост!
А само
злобата посрещах
с усмивка!
Дълбоко огорчена,
в миг
на разочарование,
когато
болката постави ме
в отчаяние,
не исках
истината
да приема,
че бях
безкрайно озлобена!
Но
бях сломена!
И изпитанието
предстоеше.
Дълго време мина,
докато
разумът ми проговори
сърцето
аз да си отворя,
за доброто
да приема.
И животът
чакаше ме
жадно
разума си
да послушам,
съвестта си
аз да взема
и да грабна в ръце
своето сърце.
А решението
трудно беше,
изборът
на пътя ми
стоеше.
Дали
да падна
в пропастта,
или
да продължа?
Но въпреки
не леката задача,
открила се пред мен,
успях
да се спася!
Не съжалявам за това,
приех в душата
радостта!
© Славка All rights reserved.
