Feb 2, 2008, 9:22 AM

Спасение 

  Poetry » Love
593 0 17
Пуснала котва, безгрижна светлина сияеща,
като "Ноев ковчег" по време на потопа,
с шеметно изобилие, в своето настояще,
просто споделена любов и натрупана
слънчева мечтателност - душа невинна
на два бели гълъба -  реещи се създания
и тръпнещи в очертания на цвят лунен,
и по браздите открили се - сенки на разпятие.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??