Пуснала котва, безгрижна светлина сияеща,
като "Ноев ковчег" по време на потопа,
с шеметно изобилие, в своето настояще,
просто споделена любов и натрупана
слънчева мечтателност - душа невинна
на два бели гълъба - реещи се създания
и тръпнещи в очертания на цвят лунен,
и по браздите открили се - сенки на разпятие.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up