Пуснала котва, безгрижна светлина сияеща,
като "Ноев ковчег" по време на потопа,
с шеметно изобилие, в своето настояще,
просто споделена любов и натрупана
слънчева мечтателност - душа невинна
на два бели гълъба - реещи се създания
и тръпнещи в очертания на цвят лунен,
и по браздите открили се - сенки на разпятие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация