Плът от грях и падение,
дух от болка и съмнение,
сълза от радост и от мъка
среща те едва на разлъка.
Ръка в ръка се не допират,
дишаме, но сърцата умират
и шепнат в хармония сладка
за целувка нежна, но тъй кратка.
А сенките - далеч, в безкрая,
викат ме към тях и зная,
в мрака на душата ми сломена...
Може и да бъда спасена.
© Някоя All rights reserved.