Спаси ме...
Ще си ида безшумно и кротко,
както тихо дойдох, без да знам
дали нещо заченах в окото ти -
петънце обич, мъничка, там.
Ще угасне свещицата восъчна
ненаситно горяща и алена.
По фитила пълзящото огънче,
ще е миг тишина непогалена.
Ще отдъхне една маргарита,
няма вече да късам листчета.
Но душата ще бъде ли сита,
ако сбъдна ги всичките "ще"-та?
Между да, между не, къс заблуда
криволичи човешки ранима.
Знаеш, твоя е тежката дума.
Изречи я, за Бога, спаси ме...
© Жанет Велкова All rights reserved.
