Спаси ме...
Спаси ме...
Създаде ме от думи и мълчания.
И после ме обикна. Да ме сбъднеш.
Наля ми болка. За да те изстрадам.
Поиска ме и вятърна, и мъдра.
И гола ме поиска. След Душата.
Да съм ти Севера. Да съм ти Юга.
И грешница, безбожница. И свята.
И нека съм последната. След другите.
И нека да те диря сред ятата.
На пролетите чужди, в мен гнездили.
Да, тясно ми е. Тясно е за лято.
Ти сам ела. Остана ли без сили.
Остана ли без теб, без тишината.
Без вярата, че мога да те имам.
Навярно ще се завърти Земята.
Преди да полетя… Спаси ме…!
© Таня Георгиева All rights reserved.
