Aug 13, 2015, 3:00 PM

Спасителка от бездната сурова

  Poetry » Love
1.3K 0 0

Заливай ме с пречисто обаяние,

със свежа светлоблага красота.

Запалвай в мене сладкото желание

към тебе да вървя безспир с мечта.

 

Променяй непринудено света

в посока по-надеждна и по-нова.

Съдба бъди ми, искрена звезда -

спасителка от бездната сурова.

 

Аз дълго пих от сивата отрова,

която даваше ми самотата,

но ти прие ме пак и е готова

със вяра да обича теб душата.

 

Отново нежността ти ме спаси,

ти мой живот, любов и смисъл си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...