Oct 5, 2016, 8:38 AM

Спасително

  Poetry
1K 9 13

Светът върви към погибел и ето -
мъдрецът в сламената шапка го полага.
Небето е самотна синя пепел,
залязва слънце - прешлените сляга.

Сандалите на спомените носиш
в невярно и зарязващо те лято.
Подковите на стъпките са боси -
следи прощални от жълтеещ вятър.

Отлита бавно пак далечината,
но хоризонтът с трик я обкръжава.
Луната хвърля сянка над Земята
и бъдещето хладно приближава.

Докосваш ли го, то ли те докосва -
изтръпват вените усетили безкрая.
И самотата е самият космос,
гравиран цял в усмивката на края...

Издишай въздуха, стисни и двете -
артерии (без)сънни в бледа шия.
Те - крехки магистрали към небето,
последната спасителна магия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Последната спасителна магия..." Обреченият свят тръгва към небето! Хубав път за спасение!
  • Уникално! Настръхнах! Имаш оригинални запомнящи се попадения - "залязва слънце - прешлените стяга", "издишай въздуха, стисни и двете - артерии /без/сънни в бледа шия", "гравиран цял в усмивката на края". Прекрастност, умножена по безкрайност!
    П.П. Видя ли твоя коментар под моя творба - умирам от кеф!
  • "Луната хвърля сянка над Земята
    и бъдещето хладно приближава.
    Докосваш ли го, то ли те докосва -
    изтръпват вените усетили безкрая..."
    Поздравления за силния стих ,Младене!Докосваш!
  • Но, Антоан, ако роботите станат наистина „по-съвършени“, няма ли да са по-добри и да ни „усъвършенстват“?
  • Последната спасителна магия си ти... Винаги... Аз предпочитам да видя положителния финал В теб пулсира любовта ти към всичко... Усещане за нещо много красиво... Краят ли е начало, началото ли - край? Едно въженце, по което си ходим, а доколко е трудно никой не пита и никога няма да ни попита. Пътят на мислите...
    За пореден път си взимам поука от теб. Светът понякога те изоставя, но ти Си... Трябва да си имаме приоритети... Това видях аз. Съжалявам, ако е грешно. Но пък... надявам се, че все пак човекът ще се запази като явление... Има нещо красиво в него въпреки всички ужаси. Интересно същество е той. Вижда как другите умират и още е способен да живее. Вижда как той умира и още е способен да живее. Кога ли ще намерим безсмъртието...
    Невероятни метафори, невероятен ритъм, опиващо усещане! Усещам живот при теб. Поздравче...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...