vega666 (Младен Мисана)
1561 14327
5.10.2016 г., 8:38 ч.

Спасително 

  Поезия
666 9 17

Светът върви към погибел и ето -
мъдрецът в сламената шапка го полага.
Небето е самотна синя пепел,
залязва слънце - прешлените сляга.

Сандалите на спомените носиш
в невярно и зарязващо те лято.
Подковите на стъпките са боси -
следи прощални от жълтеещ вятър.

Отлита бавно пак далечината,
но хоризонтът с трик я обкръжава.
Луната хвърля сянка над Земята
и бъдещето хладно приближава.

Докосваш ли го, то ли те докосва -
изтръпват вените усетили безкрая.
И самотата е самият космос,
гравиран цял в усмивката на края...

Издишай въздуха, стисни и двете -
артерии (без)сънни в бледа шия.
Те - крехки магистрали към небето,
последната спасителна магия.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Последната спасителна магия..." Обреченият свят тръгва към небето! Хубав път за спасение!
  • Уникално! Настръхнах! Имаш оригинални запомнящи се попадения - "залязва слънце - прешлените стяга", "издишай въздуха, стисни и двете - артерии /без/сънни в бледа шия", "гравиран цял в усмивката на края". Прекрастност, умножена по безкрайност!
    П.П. Видя ли твоя коментар под моя творба - умирам от кеф!
  • "Луната хвърля сянка над Земята
    и бъдещето хладно приближава.
    Докосваш ли го, то ли те докосва -
    изтръпват вените усетили безкрая..."
    Поздравления за силния стих ,Младене!Докосваш!
  • Но, Антоан, ако роботите станат наистина „по-съвършени“, няма ли да са по-добри и да ни „усъвършенстват“?
  • Последната спасителна магия си ти... Винаги... Аз предпочитам да видя положителния финал В теб пулсира любовта ти към всичко... Усещане за нещо много красиво... Краят ли е начало, началото ли - край? Едно въженце, по което си ходим, а доколко е трудно никой не пита и никога няма да ни попита. Пътят на мислите...
    За пореден път си взимам поука от теб. Светът понякога те изоставя, но ти Си... Трябва да си имаме приоритети... Това видях аз. Съжалявам, ако е грешно. Но пък... надявам се, че все пак човекът ще се запази като явление... Има нещо красиво в него въпреки всички ужаси. Интересно същество е той. Вижда как другите умират и още е способен да живее. Вижда как той умира и още е способен да живее. Кога ли ще намерим безсмъртието...
    Невероятни метафори, невероятен ритъм, опиващо усещане! Усещам живот при теб. Поздравче...
  • Силен си! Отива в любими! Поздрав!
  • Силен си, Младене, много силен в мрачната поезия!Възхитена съм! Много силни аплодисменти, приятелю!
  • Какво да кажа - отново тъга...!!!
    "Отлита бавно пак далечината,
    но хоризонтът с трик я обкръжава.
    Луната хвърля сянка над Земята
    и бъдещето хладно приближава."
  • Находчиви поетични образи: "Сандалите на спомените носиш/ в невярно и зарязващо те лято"-Помни сe! Поздравления.---------------------------------
  • Чудесен стих с прекрасен финал оставащ все пак някаква надежда за спасение. Поздравления!
  • Покъртително, властно с космическо звучене! Това си ти, Младене! Голяма сила на изказа!
    Заделям го в любими! Поздрави от мен и хубав ден!!
  • Много силно внушение за обреченост, за липса на въздух, за нямане на бъдеще пред човечеството!
  • !!!
  • Бих искал да цитирам доста стихове (защото много моменти ме грабнаха) от това прекрасно произведение, но това само би утежнило коментара ми. Поантата е превъзходна! Поздравления и с позволение на автора, поставям в любими!
    "Издишай въздуха, стисни и двете -
    артерии (без)сънни в бледа шия.
    Те - крехки магистрали към небето,
    последната спасителна магия."
Предложения
: ??:??