Спасителят на плажа
Макар да нямах никакъв късмет
с блондинките, с естествени кубици,
не се отказвах, движех се напред,
и чаках на гюмета тези птици.
И ето - че в един дъждовен ден
на плажа, край морето на Ахтопол,
тъй както бях безкрайно отегчен
от палавите деви на Созопол,
аз зърнах - сред огромните вълни
една девойка крачеща в морето.
Със светло руси, къдрави коси
и с бели прашки впити във дупето.
Тя стъпваше в стихията без страх,
подскачаше във бухналата пяна.
Поисках да й хвърля здрав пердах!
Девойката, навярно бе пияна.
Тя - лашкайки се в бурната вода,
започна да се търка по очите,
и страшна, девет метрова вълна
я прасна доста силно по гърдите!
Девойката, под пяната се скри.
Изгубих я от поглед сред прибоя.
Изплашиха ме нейните игри!
Със сигурност тя търсеше си боя!
Съблякох си любимото сако,
свалих си даже жълтите бермуди.
И както бях по потник и бельо,
спасителят, във мене се пробуди!
Нагазих сред студената вода,
и взех да викам бедното момиче!
Но мъртвото вълнение ме взе,
понесе ме навътре, като птиче!
Опитах към брега да плувам кроул.
И почнах тихомълком да потъвам.
Усетих, че поглъщам течна сол!
Не можех над водата да изплувам!
Замолих се да свършва този ад!
Животът - пред очите ми премина!
Припомних си годините назад,
и… спуснах се в размътената тиня.
Свестих се - на ахтополския бряг.
Девойката ми дишаше в устата!
Опипах й - гърдите със ръка!
Разбрах, че са й истински нещата.
Веднага се почувствах по-добре.
Поисках й с усмивка телефона.
А тя ми кресна: - Ти си много зле!
Вълните са ти вдигнали нагона!
След отказа, останах пак без дъх!
Но мацето набързо ми го върна:
Целувката й беше с палав връх!
С ръката си вратлето ми обгърна!
Увлякох се по нея през нощта -
Влюбих се в спасителка на плажа!
Тя бързо ме изправи на крака,
а след това - играта ми разказа:
Започна да ме мъчи всяка нощ!
Обдишваше ме сръчно тяло в тяло.
Животът ми, престана да е лош!
Започнах да живея отначало!
Юри
Йовев
Септември
2021 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
,ма знам ли май бат Юри трябва да си каже тежката дума
.Поздрав
