Johney (Иван Петров)
24

Feb 9, 2010, 1:28 PM

Спектакъл

Poetry » Other

908 0 0

Мракът ни обзе

и сцената е тъмна.

Студ...

Тишината ни обгърна.

Блясък от прожектор...

Завесата се вдига

и всичко по сценарий

с режисьор във всеки ъгъл.

Изпотени актьори,

познати вече роли.

Публиката липсва.

Защо ли!?

Краят наближава...

Неочаквана развръзка,

всичко свършва рязко.

Завесата се спуска.

Край! Приключи този АД...

НЕ!!! Антракт...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0