Астрална спирала нанизана като
конец на игла гръдта пронизва.
На смъртно тяло - одеяло бяло.
В стая сякаш рисувана от сини,
лилави и бели цветя -
прилича на дъга с три лица.
А отвън небето е златно,
две луни - синьо-сиви очи отгоре гледаха света.
Звезден акварел нарисуван със вселенско мастило.
© Нина Чалъкова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
