Спешно на мач
Спешно на мач
Ще кажа на всички какво ми се случи,
макар по-добре би било да мълча,
защото и с друг, ако тъй се получи –
на моята съвест ще легне това.
Вървях си веднъж през горичката рядка,
излязъл за гъбки, къпинки, листа
и ей я – Червената шапчица – сладка,
усмихната мило, навела глава:
– Къде бе, юначе? За среща ли бързаш
или през гората отиваш на мач?
Напрегнат си нещо, калеврите връзваш –
нуждаеш се само от моя илач...
– Какъв ти илач, я се махай от тука!
Не виждаш ли, още събирам храна
за моята баба, която е глуха
и тука живее – в гората, сама...
– Защо си тъй груб, ами аз я познавам,
но... как да го кажа... не знаеш, нали?
Бабèнцето твое, почти от сабахлен,
купони развихря – до ранни зори...
– Какви ги приказваш бе, шапко червена?
Не те ли е срам да злословиш така?
Забрави ли как, от ловеца спасена,
в звезда се превърна и Оскар вземà?
– Е, взех, но какво да го правя, кажи ми?! –
додаде свенливо и махна с ръка,
а аз ù изсъсках: „Води! Покажи ми,
че теб ще накажа за тази лъжа!”
И взе да ме води Червената шапка
през хладни усои, през светли бърда.
В мълчание мина разходката кратка
и точно пред къщата бабина спря.
Отвътре дочухме Азис и Ивана,
след малко – и рапърско, гадно парче...
Прошепна ми шапката: „Всичко остана
при славното (някога) в тебе момче!”
– Какво да ти кажа, добра героиньо,
от приказка стара, но млада по дух –
май трябваше просто да ида на кино,
а не да се правя на праведен внук...
– Недей да се кòсиш, спасение има
и с теб ще обърнеме всичко назад –
със Кумчо ти Вълчо сега сме комбина,
той още изпитва неистово глад.
Ще влеземе трима при твоята баба,
но Вълчо добре ще се скрие зад нас –
ще пусне я „Смоуки”, я „Бийтълс”, я „АББА”,
да видим каква ще я върши тогаз...”
Направо бях смаян! Какво ми се случва?
Наистина – трябва ми силен илач,
от който момчето у мене – да хуква
и с мъжко достойнство да иде – на мач...
© Росен Гъдев All rights reserved.
