За лошо ли или добро,
аз гледам през едно прозорче.
Не искам злато, ни сребро,
а само къщичка със дворче.
Аз искам този малък дом
и в него да минават дните.
Със чашка вино, с чашка ром
да си достигна старините.
За лошо ли или добро,
аз гледам през това прозорче.
И нямам злато, ни сребро,
но мъдрост пазя във трезорче!
© Никола Апостолов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
