Самотен спи градът,
оставил всякаква надежда;
и по улиците си крещят
хора със сключена вежда!
Тя - веждата им голяма
говори за човешки нечовешка драма!
За самотата им говори
и ничий дух не ще оспори,
че няма вече свят,
че има само Ад!
Сбогом, мое минало;
Здравей, мое бъдеще недостижимо.
Самотен спи градът,
а по улиците си крещят
разни хора с разни идеали
и душите им от града са по-заспали!
© Никой All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
