Сподавен вик
Поисках да ти прочета кратък стих,
ей така родил се в моята душа,
но питаш ме с погледа си тих,
дали със рими ще те утеша.
Когато тъй животът ни притиска
и нуждата крещи с нахален глас,
когато и на тебе ти се иска,
да забравиш вечно печения праз.
И само дрънкаш дребните монети
и всяка ти се струва цял милион,
душата ти не пее със поети,
защото днес душата ти е стон.
И не срещам отзив, думи мили,
за стихове не даваш ни петак,
казваш, че сме млякото изпили
и ще ходим пак до близкия битак.
И така, така ми става криво:
нали си моят най- добър критик,
ще налея виното пенливо,
за да сподавя творческия вик
© Миночка Митева All rights reserved. ✍️ No AI Used
