Sep 10, 2009, 5:46 PM

Споделена, но не достатачно, любов

  Poetry » Love
844 0 0

 

 

Споделена, но не достатачно, любов

(18 януари 2003 година)

 

Защо ми трябваше да преживея всичко това,

щом и любовта ми ще е несподелена,

кога ли ще намеря аз покой,

кога ли ще завършат всичките проблеми

и кога ли ще те забравя, мили мой,

за да махна поне един камък от сърцето свое.

Кога ли ще забравя всичко и ще срещна новата любов?

А как да се стегна в училище, след като животът ми разбит

продължава да е убит

коварен, жесток,

с мечтата за едно -

да попадне някои ден в рая

и до мен да си ти завинаги.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ребека Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...