Споделено

Jun 20, 2007, 9:53 PM

Poetry

683 0 2

Споделено

Ще мине време, много време.
Преди да си отидеш завинаги от мен.
Чертите ти във мен са издълбани:
Лицето ти, очите ти, ръцете ти,
брадичката дори.

Не мога толкоз лесно да забравя
усмивката тъй нежна,
стопила в мен страха.
И погледа с онези кехлибарени очи,
очакван толкоз дълго
желан, изстрадан
и пропит от сума ти сълзи.

Ръцете ти не мога да забравя
и пръстите преплетени във мен.
И падащият водопад по раменете ти
и ласките, дарявани за мен.

О Боже, беше нощ вълшебна.
Светът не съществуваше за нас,
обречени били сме,
тогава не съзнавах,
за жалост чак сега го осъзнах.

Отминалите дни не се завръщат.
В живота често случва се така:
Една любов угасва, друга пламва.
Остава само спомен.
И теб ли те боли така?...

Пепи

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ria (Гергана Иванова)

2007-06-21T09:24:51+03:00

Новата любов ще пообезцвети спомена за старата...
evitza (Ддддд Ввввв)

2007-06-20T22:16:22+03:00

Как успяваш да напишеш всичко в тези редове не знам, но знам ти си супер !