Споделено...
Топло ми е сутрин, споделено -
с доза сънена половин усмивка
и късче сън в очите ми стаено,
под пухкавата, милваща завивка.
Неподправен звук от къкрещо кафе
с ароматен дъх, отнася ме далече,
пусто е - без птици в сивото небе,
зад облаците Слънцето е вече.
Жигосващо е страстното целуване,
с пърхащо в стомаха ми обичане,
вкус на есен в лятното тъгуване -
любовна тръпка, раждаща предричане.
Идва зима - нищо, нека е студена,
в сърцето ми ще блика топлината,
в такава сутрин с обич споделена,
всичко ми е мило, даже тишината.
с доза сънена половин усмивка
и късче сън в очите ми стаено,
под пухкавата, милваща завивка.
Неподправен звук от къкрещо кафе
с ароматен дъх, отнася ме далече,
пусто е - без птици в сивото небе,
зад облаците Слънцето е вече.
Жигосващо е страстното целуване,
с пърхащо в стомаха ми обичане,
вкус на есен в лятното тъгуване -
любовна тръпка, раждаща предричане.
Идва зима - нищо, нека е студена,
в сърцето ми ще блика топлината,
в такава сутрин с обич споделена,
всичко ми е мило, даже тишината.
© Елица Стоянова All rights reserved.
