Щастието спи
притихнало
сред миглите ти.
Леко се усмихва
когато те
едва-едва потрепват.
Поиска ли му се
с глас да се засмее,
търкулва се надолу
и върху устните ти
спира.
Уж е дребничко,
почти незабележимо,
а е искрящо
и толкова голямо,
че света
в него се побира
и с ярката си светлина
всичко наоколо залива.
Ще си взема,
ти ми даваш,
с устни
половината –
споделено,
то е
двойно.
© Ласка Александрова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
