Споделено

Poetry » Love

792 0 10

Щастието спи

притихнало

сред миглите ти.

Леко се усмихва

когато те

едва-едва потрепват.

Поиска ли му се

с глас да се засмее,

търкулва се надолу

и върху устните ти

спира.

Уж е дребничко,

почти незабележимо,

а е искрящо

и толкова голямо,

че света

в него се побира

и с ярката си светлина

всичко наоколо залива.

Ще си взема,

ти ми даваш,

с устни

половината –

споделено,

то е

двойно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

selene727 (Северина Даниелова)

накара ме да се усмихна, красиво е - много

2014-04-12T02:10:50+03:00
milkokanchev62 (Милко Кънчев)

Споделена нежност! Щастие! Безценно

2014-04-11T20:55:14+03:00
myworld (Аз)

Вярно е, че щастието се множи когато се дели, тоест споделя!Поздрав за прекрасното стихо!

2013-10-31T20:06:57+02:00
velikataniki (Николина Милева)

2013-09-01T10:55:23+03:00
gerrda (Геновева Христова)

Двойно е,
щом е споделено!

2013-09-01T02:00:14+03:00