31.08.2013 г., 18:08 ч.

Споделено 

  Поезия » Любовна
570 0 10


Щастието спи

притихнало

сред миглите ти.

Леко се усмихва

когато те

едва-едва потрепват.

Поиска ли му се

с глас да се засмее,

търкулва се надолу

и върху устните ти

спира.

 

Уж е дребничко,

почти незабележимо,

а е искрящо

и толкова голямо,

че света

в него се побира

и с ярката си светлина

всичко наоколо залива.   

 

Ще си взема,

ти ми даваш,

с устни

половината –

споделено,

то е

двойно.

 


© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??