СПОКОЙНА СЪМ
СПОКОЙНА СЪМ
Спокойна съм!
До болка и до сълзи
усещам всичко покрай мен,
а искам да заплача
и да не знам защо.
Спокойна съм!
Усещам как си тръгвате-
вратата хлопва подир вас.
Не искам да ви връщам -
по-добре е да отидете там,
дето няма да съм с вас,
там дето нищо мое няма да докосвате.
Вървете си...
Как искам като хлапе да заплача,
за да целуне мама моите очи!
Как искам...
Ала зная, ни едно дете не плаче,
тъй както искам да заплача аз.
Вратата никога не сте затваряли -
та вие никога не сте били до мен.
Самата аз съм ви измислила-
не знаех само, че понякога
да бъдеш сам е по-добре.
Спокойна съм -
и няма смисъл да ме убеждавате,
че виждате в очите ми сълзи!
© Елена Бързева All rights reserved.
