Морето диша
бавно,
равномерно,
във закътания залив.
Вълните му
ту скриват,
ту разкриват
камънаците.
Скаридите
прозрачни
яхват сенките на водораслите,
а после кривват
подир слънчев лъч
да пият лятото.
И някак уверили се,
че са сами
на края на Вселената
или поне
сами -
под камъните
в плиткото,
спокойни,
криви раците
опипват пътя с щипки
и на верев
към скрит под мидени черупки
проход
се придвижват.
© Павлина Гатева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
