Морето диша
бавно,
равномерно,
във закътания залив.
Вълните му
ту скриват,
ту разкриват
камънаците.
Скаридите
прозрачни
яхват сенките на водораслите,
а после кривват
подир слънчев лъч
да пият лятото.
И някак уверили се,
че са сами
на края на Вселената
или поне
сами -
под камъните
в плиткото,
спокойни,
криви раците
опипват пътя с щипки
и на верев
към скрит под мидени черупки
проход
се придвижват.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
