Спокойствие
Опитвам се да сея оптимизъм,
а в себе си съм черен песимист.
Подарявам нетъканата си риза
и тръпна върху ненаписан лист.
Хладнокръвна съм,
от кожата си не излизам.
Аз съм съвършеният артист.
Сълзи лея през неискрена усмивка,
а усмихвам се в стена от плач.
И изглеждам като първата щастливка -
не жена, а истински играч.
Разигравам слънчев оптимизъм,
като същински ненадминат виртуоз.
Хвърлям смело, със замах, в играта,
хитро изчислени, коз след коз.
Страх търкаля се в душата.
За СПОКОЙСТВИЕТО чакам виза.
Затръшвам бавно на студа вратата
и от нищото си правя оптимизъм.
Как разбирам най-накрая,
че нещата все пак ще бъдат наред?
Сервирам си в домашна обстановка
банани с ром и пухкава сметана
и със много, много мед.
© Люска Петрова All rights reserved.
