Спомен
За Стела Танева
(преподавателката ми по литература)
За дните няма думи, те са мисли,
изляти нейде в вечността,
в душата трепват като листи
в гора от спомени сред есента.
Но тази есен е прекрасна,
в разкош се буди нейната вселена
и времето пред нея ясно
очертава сложната си схема.
Тъй разноцветни са листата,
падащи в шумящи клони,
както спомените за душата
цветни са и все ги гоним.
Нека този спомен да остане
в светъл лист, отронен от душата,
пък каквото ще след туй да стане,
споменът крепи душата!
И затуй нека този спомен
за дните в мислите да се усеща
не в тъга, а в щастие огромен,
сякаш все е първа среща!
Тъй от есента листото няма
да изгние в тъмнината,
а сред светлина голяма
в спомен ще гради душата!
© Дарина Шопова All rights reserved.
