Спомен
Поглеждам в огледалото с насмешка –
грим, прическа, тоалет.
Защо ли правя тази грешка?
Какво ти пука пък на теб?
Знам – ще бъдеш там със нея,
но себе си ли лъжеш или мен, кажи?
Обичах те и исках с теб да бъда,
но без интриги и лъжи.
Исках щастие за мен,
но не получих нищо, разбери.
Борих се за теб и плаках –
не те трогнаха моите сълзи.
Ще дойде време и ще плачеш,
ще молиш пак за прошка ти.
Но времето лекува и ще те забравя –
сигурен бъди.
Само споменът за моята любов
ще грее в твоите очи.
И в самотните ти дълги нощи
ще нашепва: „Върви при нея ти”.
© Християна Костова All rights reserved.
