Mar 4, 2012, 2:10 PM

Спомен 

  Poetry » Love
483 0 0


Седя и мисля, цигарата дими.
Сивият пушек ме обгръща
и в неговите форми
аз виждам миналото.

Спомням си образа ти.
Тялото, което ме е приютявало.
И въображението ми лети
из простора на желанието...

Но цигарата догаря.
Хвърлям фаса
и всичко се разваля -
ти оставаш надалеч...

© Красимир All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??