Седя и мисля, цигарата дими.
Сивият пушек ме обгръща
и в неговите форми
аз виждам миналото.
Спомням си образа ти.
Тялото, което ме е приютявало.
И въображението ми лети
из простора на желанието...
Но цигарата догаря.
Хвърлям фаса
и всичко се разваля -
ти оставаш надалеч...
© Красимир All rights reserved.