Мелодия е гласът ти,
гали моите уши,
сякаш по-цветен е светът ми,
когато гледам в твоите очи.
Времето минава,
сякаш сън неземен,
само спомена за теб остава,
за мене той е съкровен и ценен.
Не искам край на историята да слагам,
но трябва да има последен стих.
Спомена за теб във него слагам,
в този миг безмълвно тих.