Apr 30, 2006, 7:44 PM

Спомен

  Poetry
1K 0 1
Едно сърце умира
Една душа се дави
Едно дете се спира
И опитва да забрави

Ала споменът се връща
И болката улава
За последно я прегръща
И после я оставя

Всеки поглед е надежда
Всяка дума е живот
Ала тя не го поглежда
Мъртва на ледения под

Една сълза
Безмълвно се отронва
Една мечта
Завинаги прогонва

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Балабанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...