Спомен бисерен и скъпоценен
Занижи се, в сноп светулчен,
като бисер нежен на гърдите ми.
И проблясвай скъпоценен,
щом те нося във сърцето си.
През сто коралови надежди търсих
в тези двеста сребролунни нощи,
с триста кораба преплувах
през съня в одежди звездни.
Колко пъти те отричах,
колко пъти се отричах аз сама...
ала винаги надничах
все към теб и любовта.
Даже хиляди да са, ще ги изкупя
с перлените нанизи в гръдта
и отново бисерна ще те желая
в топлата си хилядна сълза.
И до тебе нявга ще доплува
хартиената ми, но горда флота
и с перо мастилено ще те целува
мисълта ми, щом към теб пътува.
Занижи се в кръговрата на живота ми
и проблясвай, даже да си спомен.
Аз със милион желания в сърцето си
ще извая в тебе моя песен.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
