Спомен изгарящ

От прозореца наднича
красива есента.
Тъжен дъжд вали,
студена е нощта.

Но спомен изгарящ
за нашата младост
и щастливите дни
душата ми стопли.
В мигове литнали
с изпепеляващи пръсти
в шепи лицето ми пое,
в обич вечна се закле.

Весело дъждът почуква,
нежна е нощта.
През прозореца нахлува
красива есента.