Спомен от музика
Стоя притихнала в мрачната стая.
Прозорецът тъмен до мене мълчи.
В пепелника дими запалена цигара,
а музиката свойте спомени реди:
как с теб във вихъра на танц ефирен
раздавахме си толкова нежна топлина.
Усмихнати в прегръдката на дансинга
обичахме се страстно, без слова,
и без терзания, с искреност, с ВЯРНОСТ,
животът общ бе нашият желан кумир.
Сега е друго - всеки тежките си изпитания
житейски на плещите си самичък е поел...
А мислехме с надежда, че живота
частици от свойта радост ще ни подари.
Детето скъпо е само нишката, която
с тебе ще ни свързва чак до старини.
Отдавна спомен си - от мен така далечен,
а музиката оттогава още ме вълнува...
До мен дими в нощта запалена цигарата.
Ти спомен си, а ДРУГИЯТ с мене ще будува.
Сега разбирам, че всъщност за някой съществувам!
Прозорецът тъмен до мене мълчи.
В пепелника дими запалена цигара,
а музиката свойте спомени реди:
как с теб във вихъра на танц ефирен
раздавахме си толкова нежна топлина.
Усмихнати в прегръдката на дансинга
обичахме се страстно, без слова,
и без терзания, с искреност, с ВЯРНОСТ,
животът общ бе нашият желан кумир.
Сега е друго - всеки тежките си изпитания
житейски на плещите си самичък е поел...
А мислехме с надежда, че живота
частици от свойта радост ще ни подари.
Детето скъпо е само нишката, която
с тебе ще ни свързва чак до старини.
Отдавна спомен си - от мен така далечен,
а музиката оттогава още ме вълнува...
До мен дими в нощта запалена цигарата.
Ти спомен си, а ДРУГИЯТ с мене ще будува.
Сега разбирам, че всъщност за някой съществувам!
© Петя Кръстева All rights reserved.
