СПОМЕН ПО ПЪЛНОЛУНИЕ
На Румяна – виновно
Като арабска лъскава монета
търкаля се над стряхата луната
и не в прозореца ми просто свети,
а свети през очите ми в душата.
Проклето кръглобузо пълнолуние –
държи ме буден, дрямката ми крие
и сякаш тегли лък по тайни струни,
с чакалите в нощта по вълчи вие...
След миг ще падне тумбестото злато
в ръката ми като дукат огромен, ...