Във моя спомен ти идваш изморен,
след тежък ден, прегърбен от неволи,
и строгият ти поглед е сломен,
за капчица спокойствие ме молиш.
Във моя спомен прегръщаш ме с умора
и взимаш ме във скута си щастлива,
четеш ми за далечни земи и чудни хора,
а сърчицето ми от щастие прелива.
Във моя спомен ти си идеал
и светъл образ на моя вътрешен покой.
От своята мъдрост частица си ми дал
през твоя кратък, но значим престой. ...