Спомен за баща ми
Във моя спомен ти идваш изморен,
след тежък ден, прегърбен от неволи,
и строгият ти поглед е сломен,
за капчица спокойствие ме молиш.
Във моя спомен прегръщаш ме с умора
и взимаш ме във скута си щастлива,
четеш ми за далечни земи и чудни хора,
а сърчицето ми от щастие прелива.
Във моя спомен ти си идеал
и светъл образ на моя вътрешен покой.
От своята мъдрост частица си ми дал
през твоя кратък, но значим престой.
И в моя спомен косата ти е бяла,
очите ти са сини - ледено студени,
но чезне в тях една усмивка вяла
под веждите ти строги, но смирени.
Аз повече не те видях такъв!
На вид си същия. Е, малко остарял...
Забравил си, че нося твойта кръв...
Очите ти говорят, че си се предал.
През всички твои грешки и неволи
да те намразя така и не успях...
Да ме прегърнеш - повече така и не помоли,
но моят спомен никога не стана прах.
© Боряна Янева All rights reserved.
