Спомен за любимия човек (поема)
I част
С телефонната слушалка до глава се будя
и защо ли тя не звънна аз се чудя,
да си поговорим снощи двама малко,
но се получи сякаш нещо жалко,
а вярвам, че си била уморена
и си заспала сладко кат сирена!
Но ще се реваншираш скоро знам,
за да не оставам вечер сам
и в мислите си да те споменавам
като те чувам вечер и оставам
безкрайно аз доволен от това,
със тебе да говоря на мига.
Това вълнува ме в момента,
когато си лежа в апартамента
и мислите объркани се реят
и във безкрая някъде живеят.
Но времето лъжовно как лети,
отнася моите добри мечти
и трябва аз да ставам веднага,
щурмувайки навън снега.
И във този вълчи студ навън,
мисълта за тебе идва като звън
и душата ми се стопля на мига,
така препускам смело из снега!
А спомените топлят толкоз сладко
и времето на хубавите мигове е кратко,
но с тях животът ни тече по-леко
и стигаме така ний на далеко!...
II част
Ето аз чакам, горя и копнея,
да бъда винаги със нея,
това е моята мечта сега
и ще обърна аз света! ...
III част
А този час е толкоз късен
и влизам аз във входа мръсен,
прибирайки се като в сън –
студът сковал е всичко вън.
И до телефонната слушалка аз заспивам,
умора тегне пак във мен, но не унивам
и във уречения час сега
тя не звънна на мига!
Във лампата мъждукаща се взирам
и нещо в нея май намирам
и твоят образ там изплува
започва живо да лудува.
Клепачите тежат, сънят напира,
опрял в гърдите ми рапира,
и трябва аз да се отдам...
И бавно пак заспивам сам! ...
IV част
Събуждам се отново и съм сам
във бъдещето гледам взрян,
а телефонната слушалка пак мълчи,
гласът и нежен в ушите ми звучи!
И ставам с мъка веднага,
ох рано е каква беда,
закуска спретвам на момента,
излизам бързайки от апартамента.
Вървя и мисля си в студа,
защо е толкоз зле града
и хората, защо са завистливи,
А не бъдат те щастливи? ...
V част
Сега е нощем, вън е мрак,
вода се стича по нашия чардак
и аз лежа си в къщи уморен
и мисля си за нея ден след ден.
Какво ли тя прави, дали е сама
и има ли кой да я гледа във нощта?
Гледам през прозореца луната,
която се провира през мъглата
и образът и някак пак изплува,
готов отново сладко да лудува!
Аз унасям се от този образ мил
и по нейния прекрасен стил
и името и нежно пак шептя
и в спомени прекрасни се топя!...
VI част
Ех велико е чувството на любовта
да носи много красота
и да прави хората щастливи –
радостни, усмихнати и мили!
За туй създаден е човека,
да дава радости и нека,
щастието той да изживява
и любов навсякъде да подарява! ...
6-8.02.2003г.
С телефонната слушалка до глава се будя
и защо ли тя не звънна аз се чудя,
да си поговорим снощи двама малко,
но се получи сякаш нещо жалко,
а вярвам, че си била уморена
и си заспала сладко кат сирена!
Но ще се реваншираш скоро знам,
за да не оставам вечер сам
и в мислите си да те споменавам
като те чувам вечер и оставам
безкрайно аз доволен от това,
със тебе да говоря на мига.
Това вълнува ме в момента,
когато си лежа в апартамента
и мислите объркани се реят
и във безкрая някъде живеят.
Но времето лъжовно как лети,
отнася моите добри мечти
и трябва аз да ставам веднага,
щурмувайки навън снега.
И във този вълчи студ навън,
мисълта за тебе идва като звън
и душата ми се стопля на мига,
така препускам смело из снега!
А спомените топлят толкоз сладко
и времето на хубавите мигове е кратко,
но с тях животът ни тече по-леко
и стигаме така ний на далеко!...
II част
Ето аз чакам, горя и копнея,
да бъда винаги със нея,
това е моята мечта сега
и ще обърна аз света! ...
III част
А този час е толкоз късен
и влизам аз във входа мръсен,
прибирайки се като в сън –
студът сковал е всичко вън.
И до телефонната слушалка аз заспивам,
умора тегне пак във мен, но не унивам
и във уречения час сега
тя не звънна на мига!
Във лампата мъждукаща се взирам
и нещо в нея май намирам
и твоят образ там изплува
започва живо да лудува.
Клепачите тежат, сънят напира,
опрял в гърдите ми рапира,
и трябва аз да се отдам...
И бавно пак заспивам сам! ...
IV част
Събуждам се отново и съм сам
във бъдещето гледам взрян,
а телефонната слушалка пак мълчи,
гласът и нежен в ушите ми звучи!
И ставам с мъка веднага,
ох рано е каква беда,
закуска спретвам на момента,
излизам бързайки от апартамента.
Вървя и мисля си в студа,
защо е толкоз зле града
и хората, защо са завистливи,
А не бъдат те щастливи? ...
V част
Сега е нощем, вън е мрак,
вода се стича по нашия чардак
и аз лежа си в къщи уморен
и мисля си за нея ден след ден.
Какво ли тя прави, дали е сама
и има ли кой да я гледа във нощта?
Гледам през прозореца луната,
която се провира през мъглата
и образът и някак пак изплува,
готов отново сладко да лудува!
Аз унасям се от този образ мил
и по нейния прекрасен стил
и името и нежно пак шептя
и в спомени прекрасни се топя!...
VI част
Ех велико е чувството на любовта
да носи много красота
и да прави хората щастливи –
радостни, усмихнати и мили!
За туй създаден е човека,
да дава радости и нека,
щастието той да изживява
и любов навсякъде да подарява! ...
6-8.02.2003г.
© Пламен Петров All rights reserved.
