Спомен за моя моряк
Есен наближава. Тиха есен, пъстра.
Гларусите галят със криле небето.
Губи слънцето от силата на свойто лустро.
И вече някак тъжно усмихва се морето.
Сама съм. Втъкана съм във вълнолома.
Един моряк обичах. Обичах и морето!
И ме прегръща вятър, като топъл спомен.
Морякът мой отдавна ме чака на небето.
29.08.2010 г.
© Ина All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
