Спомен за моя моряк
Есен наближава. Тиха есен, пъстра.
Гларусите галят със криле небето.
Губи слънцето от силата на свойто лустро.
И вече някак тъжно усмихва се морето.
Сама съм. Втъкана съм във вълнолома.
Един моряк обичах. Обичах и морето!
И ме прегръща вятър, като топъл спомен.
Морякът мой отдавна ме чака на небето.
29.08.2010 г.