Nov 5, 2011, 10:51 AM

Спомен за несбъдната любов 

  Poetry » Love
692 0 10

Така те виждам - във ръка с маслина...
Предала спомените, обичта...
Красива българка... Сега - гъркиня...
Погребала в далечната пустиня
и моята сълза...

Не ще се върна... Няма да почукам
на портата ти - като Одисей...
Онази бяла къща вече рухва -
ограбена, пустееща и глуха,
зацапана със спрей...

Сега си тъмна сянка от картина,
с размазани от времето черти...
Продадена! За лев и половина...
Откупих я - за моя кът старинен
на сенки от мечти...


Марин Тачков
28 април 2011 г.
Троян

© Марин Тачков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??